Obligatory introduction
Хм. Не знам по каква причина се сетих за този блог, който стои ‘празен’, или по-скоро лишен от съдържание, вече цяла година /или може би повече?/.
Но ето, че пиша.
Обзела ме е меланхолията. Онази, моята, типична за това време на годината. Полезната ѝ страна е, че ме кара да мисля за някои неща, за които обикновено избягвам да мисля.
Пак писах. Не бях писала от толкова много време. Може би защото бях доволна /забелязала съм, че обикновено пиша, когато съм недоволна, меланхолична, потънала в някакви никому непонятни философски размисли/ от случващото се около мен. Не че сега не съм. Просто.. не знам. С прогресивно стряскаща яснота осъзнавам, че със старите ми познати/приятели сме не просто отчуждени, а изначално не сме били близки. Но това е история за друг път /или може би никога/.
Не знам какво ще представлява този блог. Най-вероятно просто някакви излияния when I feel like it. С рандъм постове за това, колко са били красиви падащите листа днес /например/. Едва ли някой ще чете всичките тези глупости, но все тая. Мисля, че имам нужда да пиша. Така и така everybody and their dog има блог, защо да не се включа и аз.
That was some introductory post..
